Разкрити са фактите за историята на Чунцин

Разкрити са фактите за историята на Чунцин

Разкрити са фактите за историята на Чунцин

Blog Article

​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​

Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.

Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

Здесь и воздух чище, чем внизу, на улице, где много выхлопных газов, да и вид отсюда просто фантастический.

А ещё "трущобные районы", иногда самые настоящие трущобы в самом прямом смысле слова, куда туристам заходить просто опасно. О них обычно в таких статьях ничего не пишут, но они есть почти везде. И составляют значительную часть всех этих миллионов, которые там живут.

Структурно к городской территории относятся районы Бэйбэй, Дадукоу, Наньань, Цзюлунпо, Цзянбэй, Шапинба, Юйбэй и Юйчжун.

Для отличия от всего «города центрального подчинения Чунцин» (то есть административной единицы), по отношению к собственно городу Чунцин и его ближайшим пригородам (населённому пункту; в официальной китайской системе понятия «населённый пункт» нет) в местной прессе часто используется неофициальный термин «главная городская зона» (кит. упр. 主城区, палл. чжучэнцюй).

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

Елин Пелин или Димитър Иванов Стоянов е един от най-обичаните български автори.

Главная О нас Наши услуги Статьи Жизнь в Китае Медицина в Китае Статьи о Китае Туризм Товары из Китая Новости Контакты Свяжитесь с нами

Достигнали до екстаз, двете момчета извадиха куровете си от Христина, Разкази за Чунцин тя клекна и пое в устата си ту кура на сина си, ту този на приятеля му.

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.

Дълго ще си ги носим. Стискането на зъби също. Но твърдината им си е тук. :)

Report this page